Литературная судьба М. С. Петровых сложилась нелегко. При жизни она была известна прежде всего как великолепный переводчик и, хотя ее стихами восхищались А. Ахматова, Б. Пастернак, О. Мандельштам, в свет вышла всего одна книга ее стихов «Дальнее дерево». Посмертные издания мгновенно разошлись.
Лирика М. Петровых исполнена драматизма, раскрывает характер сильный и нежный.
Преводът на трагедията „Сид“ на Николай Лилиев е публикуван през 1940 година. В издателската бележка по този повод е отбелязано, че културната общественост го оценява единодушно като забележително явления в литературния и театралния живот на страната. „Сид“ е един от най-високите върхове на преводаческото изкуство у нас — преводът се издига до своя първообраз и — като разкрива смисъла, и формата на другия език — придобива самостоятелен живот на оригинално литературно произведение. 1840-те стиха на превода на Лилиев — точно колкото са и у Корней — възпроизвежда не само метриката на оригиналните стихове, но и своеобразното движение на авторовата мисъл, вътрешния ритъм, интонацията. Така, четейки на български език „Сид“, получаваме удоволствието, което Лилиев ни дава с поезията си — поезия, която достига до сърцето на духовно издигнатия съвременник.