От дневника на Елена:
Мило дневниче,
Аз съм у дома! Още не смея да го повярвам, но е истина.
На целия град Фелс Чърч бе дадена възможност за ново начало. Китсуне унищожиха града, но сега нищо от това не се е случило. И с изключение на мен и моите най-добри приятели — Мередит, Бони и Мат, моя скъп Стефан и госпожа Флауърс — никой друг не подозира, че животът във Фелс Чърч от Деня на основателите до днес не е следвал обичайния си ход.
На всички ни бе даден още един шанс. Ние го постигнахме. Ние спасихме всички.
Всички с изключение на Деймън.
Накрая той спаси нас, ала ние не можахме да спасим него. Без значение колко усилено се опитвахме или колко отчаяно се молихме, пазителите заявиха, че не могат до го върнат обратно. Вампирите не се прераждат. Те не отиват на Небето, нито в Ада, нито водят някакъв задгробен живот. Те просто… изчезват. Но аз продължавам да тая надежда, че той е жив и все си мисля — ами око…
